Плетивата на съдбата ми
Плетивата на съдбата ми
са толкова неясни и грешни.
Това повод ли е небесата ми
да изглеждат толкова безутешни?
Интригата тепърва предстои!
Дойде времето да закърпя сам.
Стореното нищо, да се разтури!
Мечтаното да се претвори там!
Толкова мотиви съм имал,
но и толкова морали са ме спирали.
Да пожелая, да взема, да имам,
щастието, което другите са укривали !
Бясно сякаш животът те удря,
изведнъж усетиш ли го – боли!
Чувството на изпусната воля,
триумфът отреден ти, но уви!
Какво друго ти остава,
освен от падината да изплуваш!
Какво толкова остана,
да губиш вече? Трябва да рискуваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дан Дан Всички права запазени
