Плевел

Мълчиш...

Цяла сутрин мълчиш

Отговаряш накратко

Някак... разсеяно

и непохватно

Сякаш си някъде,

с някого...

и за теб не е важно,

кой се тревожи ...

Кой те търси и мисли...

Мълчиш...

Телефонът е ням

После... пак се завръщаш

Сякаш никога,

нищо не е било

И ме милваш със думи

И ме ръсиш със сладост

Ала вече е късно...

В сърцето ми,

бързо растящ плевел -

със име: съмнение,

ти нехайно,

някак си посади

То във мен се загнезди

и расте ли, расте...

Не със дни, а с часове...

И едно знам със сигурност

Днес, е от вчера различно...

Утре, ще бъде още по-друго

Ще се вглеждам във тебе

Ще се вслушвам внимателно в думите ти

и ще откривам все по-често,

че си уж с мене...

тялом

А духом...

си някъде

с друга...

Valentina Mitova

12/14/2023