Плувкиня
Плувкиня
Днес... дъждат ме наваля.
Но кой залъгвам, беше вчера.
Изтрих стиха си, споменът изтля,
описвам само празната надежда.
Изтрих го пак. Не вярваш ли.
И трети път, и плаках.
След първи опит чувството
учуди се във мрака.
След втори опит, ужасът
се блъсна по главата.
А времето, нехаейки,
не мръдна -
и мъничко дори,
стрелката.
Във трети опит отказът
спечели във играта,
за мен остава чувството
до половинката излято.
Веднъж... Дъждът ме наваля.
Кормило мокро, а ръце
окъпани във пръски, и врата.
Ох, май не беше вчера...
... Но си давам свобода да
не изпиша свободата.
И просто карах колело,
пред мене беше тати.
А сега
сме сухи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Все права защищены
