limeruna (Йоана)
564 3371
16.07.2015 г., 18:09 ч.  

Плувкиня 

  Поезия » Друга
507 0 9

Плувкиня

 

Днес... дъждат ме наваля.

Но кой залъгвам, беше вчера.

Изтрих стиха си, споменът изтля,

описвам само празната надежда.

 

Изтрих го пак. Не вярваш ли.

И трети път, и плаках.

След първи опит чувството

учуди се във мрака.

 

След втори опит, ужасът

се блъсна по главата.

А времето, нехаейки,

не мръдна -

и мъничко дори,

стрелката.

 

Във трети опит отказът

спечели във играта,

за мен остава чувството

до половинката излято.

 

Веднъж... Дъждът ме наваля.

Кормило мокро, а ръце

окъпани във пръски, и врата.

Ох, май не беше вчера...

 

... Но си давам свобода да

не изпиша свободата.

 

И просто карах колело,

пред мене беше тати.

 

А сега

сме сухи.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мхм. Красиво свойство. Да не останем никога празни
  • Чувството е винаги до половинката излято.
  • Велин, благодаря! А аз останах трогната... Поздрави и на теб!
  • Не знам защо, но дъждът ми е любима тема. А и всеки добър поет задължително пише за дъжд, независимо дали метафорично, реалистично или и двете. Среща се и при Гео Милев и при Робърт Бърнс...и при теб. Останах впечатлен! Поздрави!
  • Благодаря, Янка, трогна ме! Не знам как съм аз на отпиване, но твоите думи определено са тръпчиво-сладки Бъди и ти!
  • Страхотна си!!! Адмирации за стила! Лека и гъвкава понякога реч, приятна за отпиване и разкриваща нюанси и тоналности на живота трудно доловими за човек без фина настройка. В края леко ми напомни хайку, японския начин да кажеш МНОГО с няколко думи. Бъди!
  • Не се притеснявай, Йоана. Ако ти харесват ги нанеси. Никого няма да натовариш толкова много. Ти сама имаш право на редакция без да питаш админите. Но когато я направиш стихотворението временно се сваля и после отново се качва в профила ти от тях. Затова те съветвам да изчакаш, докато се изчете докрай и тогава отиваш на "редактирай" и си нанасяш каквито желаеш корекции. След няколко часа текстът ти ще бъде върнат редактиран на същата позиция в профила ти. Приятна вечер!
  • Благодаря, Мисана! Времето се шегува с мен, защо и аз да не се пошегувам с него Наистина, с предложените поправки стихът върви по-леко. Ще ги нанеса, ако е с твое позволение Но може би по-добре да не товаря редакторите, не знам. А аз от сърце ти желая една свежа и нестандартна вечер!

    Благодаря, Ан! Радвам се много, че съм те докоснала Поздрави и от мен!
  • Свежо пишеш ти, Йоана! Неведнъж вече констатирам това. Съвсем различна гледна точка поднасяш към неща, с които дотолкова сме привикнали, че са престанали да ни правят впечатление. Тази непрекъсната смяна на Времето, която ни поднасяш, е чудесен начин за внушаване на неговата метафизична нелепост. Като резултат постигаш ефект. Струва ми се, че чрез простата инверсия:

    "Изтрих стиха си, споменът изтля",

    в третия ред на първия куплет, се постига по-добро благозвучие. Извинявам се ако обаче, чувството ми ме е подвело.

    Тук също като че ли има възможност за леко подобрение:

    "не мръдна -

    и мъничко дори,

    стрелката."

    Като цяло, с лека преработка, твоето стихотворение може да стане наистина съвършено, но главното му достойнство, повтарям, е в свежия и нестандартен поглед към нещата, с които за жалост сме свикнали.

    Поздравявам те от сърце за написаното!
Предложения
: ??:??