19 июн. 2009 г., 00:05

Плюшено мече

685 0 3

Плюшено мече

 

Отвори очи, утро е вече.

Знам, че не спиш, отвори ги.

Спри да гушкаш туй плюшено мече,

то порасна и толкоз му стига…

 

Ще подръпна тук леко пердето,

да усетиш как слънцето свети.

Остави го на мира мечето,

усмихни се за теб, мое цвете!

 

Не търси мечо все да е с тебе,

ти сама си, но не и самотна.

А не е ли само всяко бебе,

и на заник душа пак сиротна…?

 

Септември 2007 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владислава Генова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...