20 янв. 2009 г., 17:00

По Булгаков 

  Поэзия
1374 0 18


На бляскавия бал у Сатаната -
с пантофки от листа на бледи рози -
танцувам в нечии обятия,
усмихвам се - с усещане за проза.
Дочувам викове на папагали луди -
сред лес тропически - в лиани скрити -
възторжено кресливи, още будни -
"Възхита си!" - оркестъра надвикват.
А диамантената кралска диадема
тежи - като глава на пудел в рамка.
Да се измъкна само. Дъх да си поема.
Реката пълна е със светлина и... сламки.

© Иванка Гичева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??