По Булгаков
На бляскавия бал у Сатаната -
с пантофки от листа на бледи рози -
танцувам в нечии обятия,
усмихвам се - с усещане за проза.
Дочувам викове на папагали луди -
сред лес тропически - в лиани скрити -
възторжено кресливи, още будни -
"Възхита си!" - оркестъра надвикват.
А диамантената кралска диадема
тежи - като глава на пудел в рамка.
Да се измъкна само. Дъх да си поема.
Реката пълна е със светлина и... сламки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Гичева Всички права запазени
