„По-добре чрез война, но най-добре чрез любов“
Опитвам да намеря цензурирани думи да опишат моя гняв,
заключен съм в мисълта на текста ми като грях.
Свободата на словото не стига, трябват действия, за аморални
противодействия, заради несъответствия.
Следствия, силни като природни бедствия.
Боли ме, но за жалост това, което правим не е достатъчно,
проблемът няма да се реши както с противозачатъчно.
С мимолетни прояви нищо няма да постигнем, нито
с чакане и милиарди пъти да премигнем.
Чакаме да стане крайно лошо и тогава започваме да се бунтуваме срещу болестта,
олекне ли ни малко, скланяме глави и отново започваме да робуваме на вируса. ...