5.07.2013 г., 20:36

„По-добре чрез война, но най-добре чрез любов“

955 1 1

По-добре чрез война, но най-добре чрез любов

 

Опитвам да намеря цензурирани думи да опишат моя гняв,

заключен съм в мисълта на текста ми като грях.

Свободата на словото не стига, трябват действия, за аморални

противодействия, заради несъответствия.

Следствия, силни като природни бедствия.

 

Боли ме, но за жалост това, което правим не е достатъчно,

проблемът няма да се реши както с противозачатъчно.

С мимолетни прояви нищо няма да постигнем, нито

с чакане и милиарди пъти да премигнем.

 

Чакаме да стане крайно лошо и тогава започваме да се бунтуваме срещу болестта,

олекне ли ни малко, скланяме глави и отново започваме да робуваме на вируса.

Залъгваме се както ни залъгва и властта.

Не се замисляме и върху въпроса, докога ще е така ?

 

И се търпи, и се спи, докато не ти, а други определят нашите съдби.

Хора без очи, без души, обричат ни на болка и сълзи,

породени от разбити надежди и беди ,заличени мечти

за по-добри дни.

 

За жалост, явно приказките нищо повече не могат да постигат,

от това да заслепяват и манипулират.

Казано е, че след войната идва и мира,

свещените каузи са свободата и справедливостта.

За бъдещето на нашата страна и за всички ние,нейните деца.

 

Затова трябва повече да се постараем, да се само осъзнаем.

И малко да се разбързаме, а не толкова мудно, с повече воля не е трудно.

Поднесено по този начин сладкодумно, вероятно ще бъде забравено плиткоумно.

Трябва съзнанието ни да е по-будно, душата по-горда, духът по-борбен.

Неща повече от молитви и сън спокоен.

 

  

Но не ми харесва и не искам да става така, чрез насилие и война.

По този начин ще заприличаме на врага.

Все още се надявам и вярвам, че може всичко да се оправи чрез любовта,

написвайки го толкова трудно, защото знам, че по-силен е страха,

породен от на нечий друг гнева. Но тук играе роля смелостта,

добавиш ли я към любовта, няма да има по-голяма сила от тази на света.

 

Запомни ли написаното от мен?

Ако не си, върни се назад и отново го прочети.

Прочети го на тези, които не могат, покажи

го и на тези, които не могат да го видят.

Прегърни и тези, които не могат и двете,

те може би най-лесно ще го разберат.

 

Защото истината е, че всичко това не трябва да се научи,

а да се осъзнае и най-вече да се почувства.

Не на празните приказки, които не са подкрепени от дела и

не на непукизма, мързела и егоизма.

По-добре чрез война да борим злото със зло,

но-най добре чрез любов и добро!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оценка 6 не е достатъчна Талантът не може да се сложи в рамка и няма граници, браво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...