Бездънна нощ върху клепачите ми каца
от толкова години изцедена.
Докосвам те далечна и мъглява,
и като истината бивша непотребна.
...Студено е. Самотница душата
кълве трохите вънка на перваза.
Във малкото врабче я припознава
лъчът огледал пустата ми стая.
© Младен Мисана Все права защищены