Бездънна нощ върху клепачите ми каца
от толкова години изцедена.
Докосвам те далечна и мъглява,
и като истината бивша непотребна.
...Студено е. Самотница душата
кълве трохите вънка на перваза.
Във малкото врабче я припознава
лъчът огледал пустата ми стая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.