3 апр. 2009 г., 09:19

По дяволите...

Поэзия

742 0 8

По дяволите!
Знаеш, че боли.
Отвори се в гърдите ми
онази
стара рана...
Сега й сипваш сол,
да не мълчи,
а да ме мъчи още.
Само.
Горчиво плаках...
Ти не ме видя.
Прозорецът не светеше
тогава.
Седях във тъмното сама
и дълго,
дълго плаках.
Очите ми не искаха да спрат.
Проклети да останат, пусто!
Надвесена над мен,
единствена
крещеше самотата.
И някакви отблясъци отвън
пробягваха във мрака,
да те търсят...

По дяволите!

Знам.

Ще те намеря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

milena123 (Милена)

... хубаво... /само това "понеже" дразни/

2009-04-03T22:53:37+03:00
voda (Елица Ангелова)

Според мен, не го търси.

Просто тръгни и не се обръщай назад.
Любов не се връща...

Поздрав за стиха, Нели!

2009-04-03T19:10:26+03:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Намери и съумей да задържиш,
иначе по дяволите,
нали сме родени
за да сме щастливи,
а сега се усмихни,
така си по-красива!
Много хубав стих, прекрасна образност!

2009-04-03T12:13:59+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

По дяволите, Нелка! Точно по дяволите! Къде другаде ще отиде, ако не го намериш.

2009-04-03T11:11:28+03:00
ananel (Нелиса)

По дяволите! Много те бива!

2009-04-03T11:07:30+03:00