Apr 3, 2009, 9:19 AM

По дяволите...

Poetry

744 0 8

По дяволите!
Знаеш, че боли.
Отвори се в гърдите ми
онази
стара рана...
Сега й сипваш сол,
да не мълчи,
а да ме мъчи още.
Само.
Горчиво плаках...
Ти не ме видя.
Прозорецът не светеше
тогава.
Седях във тъмното сама
и дълго,
дълго плаках.
Очите ми не искаха да спрат.
Проклети да останат, пусто!
Надвесена над мен,
единствена
крещеше самотата.
И някакви отблясъци отвън
пробягваха във мрака,
да те търсят...

По дяволите!

Знам.

Ще те намеря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

milena123 (Милена)

... хубаво... /само това "понеже" дразни/

2009-04-03T22:53:37+03:00
voda (Елица Ангелова)

Според мен, не го търси.

Просто тръгни и не се обръщай назад.
Любов не се връща...

Поздрав за стиха, Нели!

2009-04-03T19:10:26+03:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Намери и съумей да задържиш,
иначе по дяволите,
нали сме родени
за да сме щастливи,
а сега се усмихни,
така си по-красива!
Много хубав стих, прекрасна образност!

2009-04-03T12:13:59+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

По дяволите, Нелка! Точно по дяволите! Къде другаде ще отиде, ако не го намериш.

2009-04-03T11:11:28+03:00
ananel (Нелиса)

По дяволите! Много те бива!

2009-04-03T11:07:30+03:00