27 авг. 2011 г., 09:44

По Хемингуей

741 0 2

 

На малка "Маргарита" под асмата
умислена поседнах - вечер лятна
разплиташе косите си тъдява
сред аромат на риган и тинтява.

Внезапен гръм небето разяри,
и рукна дъжд, и текнаха води,
и скрих се с малка "Маргарита"
под навес - на верандата покрита.

Какъв разкош - зовяха сетивата
отново да отида под асмата,
но капките над стряхата извита
чувах, на сухо - с малка "Маргарита".

 

29.05.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От близо 150 посещения, сигурно 20 са мои! Все повече ми харесва.
  • Веднага станах и си забърках една малка...малко по-голяма "Маргарита". Благодаря за стиховете!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...