1 нояб. 2020 г., 00:14

По изповед на приятел

404 1 0

Неволно към твоя прозорец поглеждам,

когато натам имам път

и мисли по тебе подреждам, пререждам,

възпирам, но те се множат.

 

Край тебе са бури и северен вятър;

морето бучи и кънти,

а вечер — на кино илѝ на театър

и вярвам — щастлива си ти.

 

Целувам до кръв твоя малък подарък —

държи ме той винаги „в шах“;

жадувам да зърна и погледа ярък,

и къдрите с панделка в тях.

 

Подаръче малко, на теб доверявам —

приятелче мое бъди!

Чрез теб до момиче едно доближавам!

 

....................................................................

 

И сякаш е както преди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Минев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...