По изповед на приятел

Неволно към твоя прозорец поглеждам,

когато натам имам път

и мисли по тебе подреждам, пререждам,

възпирам, но те се множат.

Край тебе са бури и северен вятър;

морето бучи и кънти,

а вечер — на кино илѝ на театър

и вярвам — щастлива си ти.

Целувам до кръв твоя малък подарък —

държи ме той винаги „в шах“;

жадувам да зърна и погледа ярък,

и къдрите с панделка в тях.

Подаръче малко, на теб доверявам —

приятелче мое бъди!

Чрез теб до момиче едно доближавам!

....................................................................

И сякаш е както преди!