По никое време
Никоя лудост не идва навреме.
Крие се нейде из стария скрин.
Вместо да хукне по нашите вени,
пламъка духва. И сами се виним.
Всяка лудост изгаря в забрава.
Във сърцата ни - жив пироман,
от страстта само пепел остава
и път, неусетно и бързо вървян.
Но нека зарием копито в земята,
че още сме луди и нека напук
на всички тези прозорци познати,
един непознат да счупим с юмрук.
И там на перваза, качени отгоре,
се мислим за птици, подобни на Бог.
А нашата лудост във полет да пори
небето на две. Със последния скок.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Все права защищены
