…По-огромна от вселената…(1)

Казват, че не бива да сме заедно,

защото сме неразбрани в днешно време...?!

Казват, че нашето е грях и лудост, самоубийство

че е отрова, че е болест, че е шега на опиянено съдбуване...?!

Казват, че сме тайни любовници, обречени Ромео и Жулиета

и че ти ще ми очерниш живота, че ще съм нещастна винаги...?!

Казват, че нашата история е без бъдеще, че е свършена

че съм сляпа, защото съм влюбена, че това не е щастието ми...?!

Казват, че твоето“Обичам те“, идва от празнотата на безумието

и че е по-добре сега да постъпим зряло, изпращайки в далечината...?!

Казват, че това между нас не съществува, че е лъжа на сърцето,

че сме егоисти, за това че искаме да сме щастливи, а не правдиви в отказа от радостта...?!

И за всички вие, които говорите за нас и знаете, кое е най-доброто за всеки,

аз и моят Ромео, ще ви изпеем една песен, заедно в дует, заедно в едно:

Любов моя, живот на животите ми, погледни ме в очите и покажи им всичко...!

Защото ние не говорим само с думите като тях, но и със делата на сърцето ни...!

Тогава покажи им, че любовта ни е по голяма от вселената и от безкрайността,

че сърцето ни по-огромно от всичко живее ненаситно с искреността на тези чувства,

че със цялата любов съществуваща в съществото ни, истината не може да се побере...

и затова постоянно влива се в нас и ние пием от този извор неспирно всяко мигновение...!

Покажи им, че любовта ни е по голяма от вселената и от безкрайността,

че отнесени сме от вихъра, запленени в бурята от страст безлимитна и ураганна,

че със цялата любов съществуваща в съществото ни, живеем само за да се обичаме,

и затова не отричаме обречеността ни,както не бихме могли и живота да отречеме,

Любов моя, живот на животите ми, дори да  не те погледна те предчувствам, винаги!...

Винаги те отгатвам, винаги те познавам, защото си личи, в другият невидими прозираме!...

И не можем да се откажем, между ласките и крилата създаваме дома си...!

...