...По-огромна от вселента...(1)
…По-огромна от вселената…(1)
Казват, че не бива да сме заедно,
защото сме неразбрани в днешно време...?!
Казват, че нашето е грях и лудост, самоубийство
че е отрова, че е болест, че е шега на опиянено съдбуване...?!
Казват, че сме тайни любовници, обречени Ромео и Жулиета
и че ти ще ми очерниш живота, че ще съм нещастна винаги...?!
Казват, че нашата история е без бъдеще, че е свършена
че съм сляпа, защото съм влюбена, че това не е щастието ми...?!
Казват, че твоето“Обичам те“, идва от празнотата на безумието
и че е по-добре сега да постъпим зряло, изпращайки в далечината...?!
Казват, че това между нас не съществува, че е лъжа на сърцето,
че сме егоисти, за това че искаме да сме щастливи, а не правдиви в отказа от радостта...?!
И за всички вие, които говорите за нас и знаете, кое е най-доброто за всеки,
аз и моят Ромео, ще ви изпеем една песен, заедно в дует, заедно в едно:
Любов моя, живот на животите ми, погледни ме в очите и покажи им всичко...!
Защото ние не говорим само с думите като тях, но и със делата на сърцето ни...!
Тогава покажи им, че любовта ни е по голяма от вселената и от безкрайността,
че сърцето ни по-огромно от всичко живее ненаситно с искреността на тези чувства,
че със цялата любов съществуваща в съществото ни, истината не може да се побере...
и затова постоянно влива се в нас и ние пием от този извор неспирно всяко мигновение...!
Покажи им, че любовта ни е по голяма от вселената и от безкрайността,
че отнесени сме от вихъра, запленени в бурята от страст безлимитна и ураганна,
че със цялата любов съществуваща в съществото ни, живеем само за да се обичаме,
и затова не отричаме обречеността ни,както не бихме могли и живота да отречеме,
Любов моя, живот на животите ми, дори да не те погледна те предчувствам, винаги!...
Винаги те отгатвам, винаги те познавам, защото си личи, в другият невидими прозираме!...
И не можем да се откажем, между ласките и крилата създаваме дома си...!
...
© Лили Вълчева All rights reserved.
