По прашното...
По прашното...
По прашното със лачени обувки
изминали неминати лета,
без свян и никакви преструвки
от прага твой аз бягам утринта!...
Не се обръщам - някъде далече,
осеяни от свойта суета,
прегръдки мъжки чакат дълго нечии
устни на трепереща жена!...
Не се обръщам... Стъпки не дочувам...
Не ме потърси... значи не боли!...
Ще махнеш - после ще напсуваш...
В сърцето ти не ще да завали!...
По прашното със лачени обувки
неминати пътеки извървях...
Живя у мен Любов - разруха...
Но тръгвам си - Самотница без страх!...
По прашното със лачени обувки
изминали неминати лета,
без свян и никакви преструвки
от прага твой аз бягам утринта!...
Не се обръщам - някъде далече,
осеяни от свойта суета,
прегръдки мъжки чакат дълго нечии
устни на трепереща жена!...
Не се обръщам... Стъпки не дочувам...
Не ме потърси... значи не боли!...
Ще махнеш - после ще напсуваш...
В сърцето ти не ще да завали!...
По прашното със лачени обувки
неминати пътеки извървях...
Живя у мен Любов - разруха...
Но тръгвам си - Самотница без страх!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
