Jul 13, 2008, 8:33 AM

По прашното... 

  Poetry » Love
685 0 20
               По прашното...

По прашното със лачени обувки
изминали неминати лета,
без свян и никакви преструвки
от прага твой аз бягам утринта!...

Не се обръщам - някъде далече,
осеяни от свойта суета,
прегръдки мъжки чакат дълго нечии
устни на трепереща жена!...

Не се обръщам... Стъпки не дочувам...
Не ме потърси... значи не боли!...
Ще махнеш - после ще напсуваш...
В сърцето ти не ще да завали!...

По прашното със лачени обувки
неминати пътеки извървях...
Живя у мен Любов - разруха...
Но тръгвам си - Самотница без страх!...

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??