По пълнолуние
И тази нощ е пълнолуние,
отново в мен пълзи тревога,
докрай опънати са струните
и чух мотив от зла прокоба...
Настъпи нощ на пълнолуние –
на мислите съм мъченица,
смеха надвиквам им на лудите,
а чувам воя на вълчица.
Нощ дълга е – на пълнолуние,
уж тиха, а бушуват тайни –
в недрата на нощта залю́ляни,
току явяват се случайно...
Бе тази нощ – на пълнолуние,
с вълшебство някакво, мистично,
скрито зад зора изплувала –
пред нея е съвсем различно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Pepi Petrova Все права защищены
