...По пътя към сърцето...

След някоя голяма болка,

която удари сърцето ми,

изпита вътрешното ми аз,

настъпи ми живота...

Какво да правя? - пита се всеки...

Понякога искам да умра...,

понякога изпадам в мълчание,

за да ми каже накъде е светлината?!”

Признавам, сгреших, прости ми...!

На къде да тръгна? Помогни ми...

от лабиринта да изляза. Повече...

не искам да се губя! Усетих те! Тръгвам...

Срещу него тръгвам! Идвам...Следвам

стъпките ти, отвежда душата ти...

Чувам я, вика моята! Винаги една цяла!

Научих! Когато един нарани друг, само губи!

Не мога повече да продължавам пътя...,

но нямам време, да живея без теб, само в спомените...

Понякога тялото ми уморява се от толкова болка,

но сърцето ми цялата ще я изтърпи за теб...!

А ти?! Знам, че и ти ме чуваш любими...

Понеси! Идвам! Изтърпи! Виждам те!

Приеми! Тук съм! Изпитай, усети, чувствам те...!

Разстоянието и пространствата не ни разделят!

Понеси! Един е пътят ни към сърцето!

Изтърпи, дори да ни крадат и изпразват!

И хвани се ръката ми, за да те прегърна!

за да те задържа, няма да те изоставя...

Така и да искат няма да ни убият! Ти ме научи!

Никога не ме оставяш сама, винаги си в мен!

Понеси бомбите! Понеси капаните! Страха, оръжията!

Те могат да уловят паметта ни, далеч да я отведат...

И могат дори в друга история да ни вкарат...!

Ще напишат за нас, друга книга, друг живот, време,

за да забравим...за да не мислим, за да не чувстваме...

Но те не знаят най - важното...през всичко преминаваме!

След като се влюбихме! След като се обичаме...

те не могат, това да променят, което е в сърцето ни...,

а Сърцето винаги помни, винаги ни води...

винаги ни среща по пътя, в прегръдка ни целува...!

Чувствам те сега и във всеки миг, тук в мен..., любими

Усети отново как бие сърцето ми, намерено в твоето...!