По-различна приказка
Спокойствие във Шеруудската гора
Откак Еленът се пресели
във Вечните полета,
сърничките милите,
с прекрасните си глезени,
с окраска кестенова
и тъмни ваклести очи
решиха да зимуват
по-навътре в гъстата гора,
до чисти бистри езера.
А там лисиците ми, двете,
размахват бухнали опашки
и с рижаво покрай очите
стоплят ми косите.
И вечер неизбежно е
да видите две пламъчета,
зеници, които се промъкват
край още две – паунови,
с пера – очи на лунна светлина,
а другите пък мъдро се стаяват...
някъде във Шеруудската гора...
За прилепите няма да разказвам,
с компания така добра
изнизва се нощта.
И утринта безоблачна
проглежда и гали мъдрата,
с живот населена Земя...
18.09.2006г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
Поздрави!!!
