5 июн. 2020 г., 06:57

По ръба на бръснача

970 1 0

Все ходим със теб по ръба на бръснача,

дебнем се като котка и мишка,

като две неизвестни сме в тази задача,

като лек стон сме, след тежка въздишка.

 

Тайни копнежи и погледи скрити,

устни жадувани, само с поглед целувани.

Думи неказани, чувства прикрити,

мигове страстни в тъмни нощи сънувани.

 

Все ходим със теб по ръба на бръснача,

ни близки сме, нито далечни.

Любов ли е, страст ли е - питам се в здрача -

или пък нищо за тебе не знача?!..

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...