5 мар. 2014 г., 15:09
По тънката житейска нишка
По житейска нишка тънка
срещнахме се с тебе двама.
И над пропастта навънка
се завърза тази драма.
Че под нишката е бездна.
С разминаване не може.
Кой от двама да изчезне?
Как да те оставя, Боже!
Няма шанс да се обърнем.
Ходим, мила, по въжето.
А не искам да се върнем -
тук събра ни битието.
Трябва май да се прегърнем...
Нека нишката се скъса.
Тъй живота ще загърнем,
а смъртта ни ще е къса...
© Никола Апостолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Интересен сюжет или-или!
Поздрав! -
Много силен, истинен и дълбок стих, Никола!
Има такива срещи на душите. И избора е или бездната или прегръдката...
Поздравявам те! -
Харесах! Поздрави!!
-
Отличен стих, Никола. Невероятно силен финал!
Поздравявам те най-искрено за великолепното стихотворение!
С най-сърдечен поздрав: Мисана -
Много ми хареса!Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрави от мен и хубав ден!