По тънката житейска нишка
По житейска нишка тънка
срещнахме се с тебе двама.
И над пропастта навънка
се завърза тази драма.
Че под нишката е бездна.
С разминаване не може.
Кой от двама да изчезне?
Как да те оставя, Боже!
Няма шанс да се обърнем.
Ходим, мила, по въжето.
А не искам да се върнем -
тук събра ни битието.
Трябва май да се прегърнем...
Нека нишката се скъса.
Тъй живота ще загърнем,
а смъртта ни ще е къса...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
