Solas (Иван)
29 97
8 нояб. 2018 г., 12:54

По въжето 

  Поэзия » Свободный стих, Другая
1341 7 3

Събудих се, а през стъклото се промъкваше първото сиво на сутринта.
Студено сиво, студени чаршафи, студена възглавница.
Тя пак е забравила отворен прозореца след сутрешната цигара...
Придърпах завивката по-близо.
Заслушах се в тишината на панелите.
Нямаше да мога да заспя.
Станах с мъчното брррр на хладната стая.
Направих си кафе.
Излязох на балкона за моята цигара.
Пепелникът беше празен.
Тя не беше отваряла прозореца. 
Тя не е била тук.
По блока отсреща изгряват прозорци.
Нечия Тя пуши на чужд балкон.
Нечий той се буди в топли чаршафи.
В нечия кухня някой промърморва "Мерси", за подадената чаша горещо кафе.
Утрото започва да жълтее по ръба на блока.
Тя не можеше да ходи по въже.
Но аз мога.

© Иван Все права защищены

Из "Лудо горене" - Язе

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Наде... Самотно, почти. Някъде между р-тата се намира топлинката на душата, която любопитно гледа света, протяга пръсти и докосва ...
    . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
    Благодаря ти Стойчо!
  • Самотно...Бррр...
  • Харесва ми!
Предложения
: ??:??