2 авг. 2008 г., 10:39

По вълната на времето

876 0 14

Ти знаеш за магическите ритуали,

за ордена на рицарите тамплиери,

в които беше оцеляла

честта на рицарските маниери.

Закриляни от непорочното зачатие,

смъртта посрещахме със безразличие,

не вярвахме на голите проклятия,

прикрити с брони, от приличие,

възсядахме безмилостно вълната,

водата нас не ни заливаше,

и носеше се, скривана, мълвата:

"Без тамплиерите светът загиваше!".

Епохата оказа се безмилостна,

борба на кръста с полумесеца,

идеите, и те са гнилостни,

смъртта очаквахме потресени...

Сега ги няма тамплиерите,

магическите древни ритуали,

масоните смениха кавалерите,

властта отиваше към зрялост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Задълбочен и талантлив, подтикващ към размисъл!...Възхитена!
  • На времето вълните не прощават -
    лъжи заливат, истини рушат.
    Перото честно само ни остава,
    да търсим и да сочим верен път.
  • по вълната на времето...
    поне имат своите сипмпатизанти...и Трамплиерите и Масоните...
    и някой като теб...поет с перо искащ да промени светът към добро...
    така...както само ти можеш...с обич, Митко.
  • Властта единствено смени подхода. Както винаги много в... час! Комплименти Митко, Страхотен похват и динамичен стих.
  • Световната конспирация Митко...силна работа!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...