2 ago 2008, 10:39

По вълната на времето

869 0 14

Ти знаеш за магическите ритуали,

за ордена на рицарите тамплиери,

в които беше оцеляла

честта на рицарските маниери.

Закриляни от непорочното зачатие,

смъртта посрещахме със безразличие,

не вярвахме на голите проклятия,

прикрити с брони, от приличие,

възсядахме безмилостно вълната,

водата нас не ни заливаше,

и носеше се, скривана, мълвата:

"Без тамплиерите светът загиваше!".

Епохата оказа се безмилостна,

борба на кръста с полумесеца,

идеите, и те са гнилостни,

смъртта очаквахме потресени...

Сега ги няма тамплиерите,

магическите древни ритуали,

масоните смениха кавалерите,

властта отиваше към зрялост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Задълбочен и талантлив, подтикващ към размисъл!...Възхитена!
  • На времето вълните не прощават -
    лъжи заливат, истини рушат.
    Перото честно само ни остава,
    да търсим и да сочим верен път.
  • по вълната на времето...
    поне имат своите сипмпатизанти...и Трамплиерите и Масоните...
    и някой като теб...поет с перо искащ да промени светът към добро...
    така...както само ти можеш...с обич, Митко.
  • Властта единствено смени подхода. Както винаги много в... час! Комплименти Митко, Страхотен похват и динамичен стих.
  • Световната конспирация Митко...силна работа!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...