16 янв. 2008 г., 09:39

победи ме... 

  Поэзия » Другая
621 0 1
Не знаеш -не,
но чуй поне
зова на мойто сърце,
което държиш в ръце.
Представа си нямаш
колко много ме раняваш.
Спри, млъкни за миг,
спри и чуй моя вик.
Погледни встрани -
виж колко ме рани.
Как думите ти ме пробождат,
във раните ми се разхождат.
Не знеш - не, а и нехаеш,
не желаеш и да знаеш,
че думите ти ми присядат,
че дълбоко в мен засядат.
Те и екотът им зловещ
превръщат света ми в пещ.
Ада ми под небето донесе,
светът ми целия разтресе
не пожела ни една едничка
дума от мене или сричка.
Набеди ме,
осъди и посече - победи ме...

© Александра Чикова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??