16 янв. 2008 г., 09:39

победи ме...

867 0 1
Не знаеш -не,
но чуй поне
зова на мойто сърце,
което държиш в ръце.
Представа си нямаш
колко много ме раняваш.
Спри, млъкни за миг,
спри и чуй моя вик.
Погледни встрани -
виж колко ме рани.
Как думите ти ме пробождат,
във раните ми се разхождат.
Не знеш - не, а и нехаеш,
не желаеш и да знаеш,
че думите ти ми присядат,
че дълбоко в мен засядат.
Те и екотът им зловещ
превръщат света ми в пещ.
Ада ми под небето донесе,
светът ми целия разтресе
не пожела ни една едничка
дума от мене или сричка.
Набеди ме,
осъди и посече - победи ме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Чикова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...