16 янв. 2008 г., 09:39

победи ме...

868 0 1
Не знаеш -не,
но чуй поне
зова на мойто сърце,
което държиш в ръце.
Представа си нямаш
колко много ме раняваш.
Спри, млъкни за миг,
спри и чуй моя вик.
Погледни встрани -
виж колко ме рани.
Как думите ти ме пробождат,
във раните ми се разхождат.
Не знеш - не, а и нехаеш,
не желаеш и да знаеш,
че думите ти ми присядат,
че дълбоко в мен засядат.
Те и екотът им зловещ
превръщат света ми в пещ.
Ада ми под небето донесе,
светът ми целия разтресе
не пожела ни една едничка
дума от мене или сричка.
Набеди ме,
осъди и посече - победи ме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Чикова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....