ПОЧАКАЙ
Почакай, почакай, момче!
Още си малък, дядо ми вика.
Аз слушам, скрибуца цигулка.
Бие във такт пролет с дайре.
Циганин няма да стана.
Не, не, че съм циганин,
но ври и кипи в мене кръвта.
Почакай, почакай, момче!
Момче, не тръгвай сега!
Не слушай гласа на кръвта!
Утре си тръгва катуна...
Почакай, почакай момче!
Млада циганка, днес удря с дайре.
Старостта ме люлее в люлка.
На внука казвам. Почакай, момче!
Какво от това, че свири цигулка.
Почакай, почакай, момче!
© Мимо Николов Все права защищены