Почти ноември

16 янв. 2015 г., 21:47

Поэзия » Любовная

912 0 2

Почти ноември е. Без ден,

а в косите ми оплитат се надежди.

Залезът потъва вдън изпепелен,

тъче го малката Луна във прежди.

Всяка капка лъч е преходна,

обходила е небеса, морета и очи.

Неспряла подир хладно нямане,

мойта светлина не може да мълчи.

Поливам я във звездните саксии –

от нея могат да покълнат тишини.

Поражда често и стихии,

но от нея в мен не може да боли.

Понякога те милвам с нея във съня ти

и плахо, някак си наум изричам,

може би без глас, светлинно, тихо –

колко всъщност светло те обичам…