Под клоните разцъфнали мечтая... а вятърът ме гали с аромат на ябълки. Очите си притварям, дишам и копнея, със вятъра под ябълката да се слея. От топлината на очите си да му даря, а той да ме дари със волност нежна. Когато се наситя безметежно да летя, да се усмихна... и просто да си тръгна. В косите ми да диша с радост пролетта. Във погледа да светят слънчеви искрите. Очаквана в сърцето да е любовта, и песенна надежда да са дните...
Джейни, ще ме вземеш ли и мен, заедно да попеем... Аз също имам нужда от песенна надежда. Колко нежно си го казала...Ще трябва да изостря рецепторите си, за да усещам онова, което и ти...
И аз много ти благодаря за топлите думи, дано се срещнем, като поети сред целия бяг на времето, бъди сигурна, че няма да ти подаря цвете, а ябълка. Наистина си я заслужаваш
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Във погледа да светят слънчеви искрите.
Очаквана в сърцето да е любовта,
и песенна надежда да са дните...
Пожелавам ти го от сърце, Жени! Чудесен стих!