Под клоните разцъфнали мечтая
Под клоните разцъфнали мечтая...
а вятърът ме гали с аромат на ябълки.
Очите си притварям, дишам и копнея,
със вятъра под ябълката да се слея.
От топлината на очите си да му даря,
а той да ме дари със волност нежна.
Когато се наситя безметежно да летя,
да се усмихна... и просто да си тръгна.
В косите ми да диша с радост пролетта.
Във погледа да светят слънчеви искрите.
Очаквана в сърцето да е любовта,
и песенна надежда да са дните...
а вятърът ме гали с аромат на ябълки.
Очите си притварям, дишам и копнея,
със вятъра под ябълката да се слея.
От топлината на очите си да му даря,
а той да ме дари със волност нежна.
Когато се наситя безметежно да летя,
да се усмихна... и просто да си тръгна.
В косите ми да диша с радост пролетта.
Във погледа да светят слънчеви искрите.
Очаквана в сърцето да е любовта,
и песенна надежда да са дните...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Чудесен стих!
