Под клоните разцъфнали мечтая
Под клоните разцъфнали мечтая...
а вятърът ме гали с аромат на ябълки.
Очите си притварям, дишам и копнея,
със вятъра под ябълката да се слея.
От топлината на очите си да му даря,
а той да ме дари със волност нежна.
Когато се наситя безметежно да летя,
да се усмихна... и просто да си тръгна.
В косите ми да диша с радост пролетта.
Във погледа да светят слънчеви искрите.
Очаквана в сърцето да е любовта,
и песенна надежда да са дните...
а вятърът ме гали с аромат на ябълки.
Очите си притварям, дишам и копнея,
със вятъра под ябълката да се слея.
От топлината на очите си да му даря,
а той да ме дари със волност нежна.
Когато се наситя безметежно да летя,
да се усмихна... и просто да си тръгна.
В косите ми да диша с радост пролетта.
Във погледа да светят слънчеви искрите.
Очаквана в сърцето да е любовта,
и песенна надежда да са дните...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Чудесен стих!
