20 июн. 2019 г., 17:29

Под ръба на вълна

702 3 11

 

Исках само да плача,

но се случи така,

че поседнах пред здрача

до другарска ръка,

 

до приятелско рамо,

до сърце с главно С,

и започнах голямо

спускане начаса

 

в най- дълбокото, дето

ти се спира дъха,

в пазвите на морето

озаптихме страха.

 

Запрепускахме диви

под ръба на вълна,

издържливи и живи

за последна езда.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е,трудното е да го намерим и задържим.😀
  • до приятелско рамо,
    до сърце с главно С,
    и започнах голямо
    спускане на часа..
    До приятел с голямо сърце е лесно.
  • Хубаво е да докоснеш другия и да получиш одобрението му! Поздрави на морето и незабравимо лято,Гавраил!
  • Приятен,ведър стих с дъх на море!
  • Усмихна утрото ми, Роси! Да ти е успешно настъпващото лято!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...