Исках само да плача,
но се случи така,
че поседнах пред здрача
до другарска ръка,
до приятелско рамо,
до сърце с главно С,
и започнах голямо
спускане начаса
в най- дълбокото, дето
ти се спира дъха,
в пазвите на морето
озаптихме страха.
Запрепускахме диви
под ръба на вълна,
издържливи и живи
за последна езда.
© Светличка All rights reserved.