Под сините чардаци на небето

Къде са днеска опълченците на Шипка?
И панагюрските въстаници, къде са?
Заглъхнаха топовните гърмежи
в сърцето на Европа и Одеса…
Сега мълчат под каменни фасади
отдавна мъртви нашите деди.
И само – между Сопот и Клисура
снегът не спира преспи да реди.
Гнезда си вият гаргите в полето.
И вълците надават вълчи вой,
под сините чардаци на небето.
Високо – край Батак и Ахелой.
Брадясаха комитските пътеки.
И камък върху камък днес мълчи,
макар че между Карлово и Ловеч,
духът на Левски никога не спи!
Той скита между живи опълченци,
а мъртвите събужда в мрака чер,
додето чорбаджиите въздишат –
над сметките в бакалския тефтер.
Гърмят отново всички водопади!
Трещи Балканът! Вятърът ечи!
Щом даже мъртвите от гроба се надигат!
И още – песен Ботева – звучи!...