28 nov 2024, 6:10

Под сините чардаци на небето

  Poesía
464 1 1

Къде са днеска опълченците на Шипка?
И панагюрските въстаници, къде са?
Заглъхнаха топовните гърмежи
в сърцето на Европа и Одеса…
Сега мълчат под каменни фасади
отдавна мъртви нашите деди.
И само – между Сопот и Клисура
снегът не спира преспи да реди.
Гнезда си вият гаргите в полето.
И вълците надават вълчи вой,
под сините чардаци на небето.
Високо – край Батак и Ахелой.
Брадясаха комитските пътеки.
И камък върху камък днес мълчи,
макар че между Карлово и Ловеч,
духът на Левски никога не спи!
Той скита между живи опълченци,
а мъртвите събужда в мрака чер,
додето чорбаджиите въздишат –
над сметките в бакалския тефтер.
Гърмят отново всички водопади!
Трещи Балканът! Вятърът ечи!
Щом даже мъртвите от гроба се надигат!
И още – песен Ботева – звучи!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ревов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...