11 сент. 2014 г., 10:18

Под сурдинка

553 0 0

 

 

С буца сол  от сълзи изпарени

и с душа във плащеница от  тъга,

дните  неспасяемо ранени,

 ме завъртат центробежно във  кръга.

 

Не опознах ни себе си,нито света,

не разбрах  печелих   или губех,

вкоравих се като циганска  пета

дето тепа по камъни груби.

 

Любовта бе  непроходима чука,

огледало със  крива повърхност.

Оплешевя под грозни  перуки                                            

 и с чар на гротескна абсурдност.

 

Съмнявам се вече какво съм,

не обичам чужди прозвища и истини.

Глупците блаженстват в  съня си

и в празнодумието на „бабините деветини”.

 

Всеки е  малко  умен и глупав,

но единствен мъдрецът ръфа  самота,

огньове подклажда вкочанен и дрипав,

като дете се радва на  голотата

 

А аз линея сред тресавища ничии.

Разбирайки,не бих желала да ме извадят,

защото боледувам  от различие,

а мислите не зная  как се въдят.

 

 Не заслужавам такова запуснато място,

нямам нужда и от това сбъркано време.

На изхода ще бъда  нищожно ресто,

или пък острие на тъмен  кремък.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...