С буца сол от сълзи изпарени
и с душа във плащеница от тъга,
дните неспасяемо ранени,
ме завъртат центробежно във кръга.
Не опознах ни себе си,нито света,
не разбрах печелих или губех,
вкоравих се като циганска пета
дето тепа по камъни груби.
Любовта бе непроходима чука,
огледало със крива повърхност.
Оплешевя под грозни перуки
и с чар на гротескна абсурдност. ...