30 нояб. 2014 г., 21:10

Подай ръка

1K 0 0

Подай ръка

Подай ръка, от мрака да изляза

и всички черни сенки аз да залича,

и само спомена ще си запазя,

сърцето ми с любов да облеча.

 

Подай ръка, и нека с теб да тичам,

в море, над сини небеса,

в лювов аз винаги ще се заричам,
и щастие и радост ще ти донеса. 

 

Подай ръка и с мене ти танцувай,

звездите ще са свещи през нощта.

Не стой до късно, а сънувай,

и залеза, луната, песента.

 

Подай ръка и аз ще те обичам,

с любов безкрайна аз ще те даря,

през облаци за тебе ще надничам

и с радости неспирни ще те озаря.

 

Подай ръка от мрака да изляза

и всички черни сенки аз да залича,

като икона вечно ще те пазя,

далеч от тук желая да те отведа.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...