22 апр. 2007 г., 18:40

Подарък

754 0 6

Благодарна съм,

че те има,

благодарна съм,

че те познах,

че появи се,

когато в мен бе зима

и в свят затворен аз живях.

Както пролетния вятър

ледове топи,

тъй ти в живота ми навлезе

и ме промени.


 

От странния ми унес ме събуди,

показа ми, че мога да летя.

Ти самотата далеч прокуди

и радостно сърцето ми запя.


 

Щастлива съм,

че те има!

Щастлив бъди и ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихотворението е наистина прекрасно и таланта си личи още в първите думи?! Някои чувства трудно се описват с думи, но за теб Любовта изглежда не е проблем?! Поздравления!
    П.С.:Мерси за коментара, който си направила за творбата ми, понеже ти си първия човек, а аз съм суеверен, нямаше как да не ти благодаря!
  • Хубаво е да се срещат сродни души,
    хубаво е когато душата отново полети.
    Хубаво е ...
    Хубав стих Ласка.

    Поздрав и усмивка.
  • Много е хубаво, Ласка!!!
    Бъдете щастливи!!! Поздрави!!!
  • Той със сугурност е щастлив!
    Не е въаможно да не е!
    Бъдете щастливи заедно!
  • Бъдете винаги щастливи!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...