Подчертано
възбуждащи звуци, кукуригане на петли,
пробудени с нежно отеквали камбани,
за действие и на моя час известили,
дарили още ден, с обещание за друг...
По-скоро предчувствие, закотвило душа ми,
понесло я ефирно леко, движило я в кръг.
Като прочетена, позабравена книга,
дарила сигурност, уют и топлота...
Аз горски дух ли съм или самодива...
Най-много искам да съм препускащ ездач,
по моята пътека, несъвършена, дива,
примамила ме да се покатеря пак,
да се прокрадна по чертата и... аз... и ти.
_____________________________________________________
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
