Подковани думи
Мой живот, не покривай овошките
със студена и сива мъгла —
още имам недадени прошки
под цъфтящата лятна луна!
Не изпивай реките, животе!
Позволи ми на ниския бряг
да пресметна до каменна квота
всяка обич от звездния впряг!
Мой живот, не приключвай все още!
Преди тръгване с мен поседни.
Да пришпорим най-дългите нощи,
да загърбим най-късите дни!
Не разхлабвай юздите на зимата,
не изпускай от поглед снега —
напиши върху преспите име,
неизричано с плам досега!
Няма време за думи да спорим!
От полето дъхти резеда.
Мой животе, забивай си шпорите —
предстои ни безкрайна езда...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислава Все права защищены
