26 мая 2010 г., 20:16

Поднесена съдба 

  Поэзия » Любовная
497 0 0

Поднесена съдба

 

Поднесох съдбата си невинно,

разлистих я за теб с любов,

оставих те да пишеш върху нея

с перо и мастило от огън и копнеж.

 

И там ред по ред ти изписа

за чувствата, за борбата и страстта,

за полета на мечтите несломими,

за силата в безсилието на нощта.

 

Тъй дълго писа, къса листи дори,

но разбра, че, късайки, боли.

Понякога, самотен в размисли, изписал си

терзания за сълзи, а искаш радост.

 

Но ред, който никога не изтри,

бе за изтерзаната любов към теб,

за сърцето, което ти се отдаде -

вълшебно, нежно и покорно.

 

А прошката за откъснатите листи

винаги намираше в усмихнати очи.

Те искаха да те върнат отново

към това, което ти принадлежи.

 

Една усмивка, едно сърце,

една душа зад един живот -

поднесена съдба.

© Снежана Миленова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??