26.05.2010 г., 20:16

Поднесена съдба

690 0 0

Поднесена съдба

 

Поднесох съдбата си невинно,

разлистих я за теб с любов,

оставих те да пишеш върху нея

с перо и мастило от огън и копнеж.

 

И там ред по ред ти изписа

за чувствата, за борбата и страстта,

за полета на мечтите несломими,

за силата в безсилието на нощта.

 

Тъй дълго писа, къса листи дори,

но разбра, че, късайки, боли.

Понякога, самотен в размисли, изписал си

терзания за сълзи, а искаш радост.

 

Но ред, който никога не изтри,

бе за изтерзаната любов към теб,

за сърцето, което ти се отдаде -

вълшебно, нежно и покорно.

 

А прошката за откъснатите листи

винаги намираше в усмихнати очи.

Те искаха да те върнат отново

към това, което ти принадлежи.

 

Една усмивка, едно сърце,

една душа зад един живот -

поднесена съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Миленова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...