3 февр. 2007 г., 13:46

ПОЕТИЧНА ЛЮБОВ

1.2K 0 10

Няма да те викам - глас не ми остана.

Няма да те моля - молят се страхливци.

Няма да те гоня - ще оставиш рана.

Няма да те спирам - просто няма, няма.

 

Аз ще те очаквам - вечер под звездите.

Аз ще те очаквам - водопадно чиста.

Аз ще те очаквам - даже във мечтите,

там ако те няма - сам ще те измисля.

 

Може би измислена - ще си по-красива.

Може би измислена - миг ще съществуваш.

Може би в мига, във който си отиваш

истински ще страдаш, без да се преструваш.

 

Как да те желая - от мечти родена?

Как да те желая - като земно цвете?

Искам да си двете - ала теб те няма.

Аз те притежавам само в стиховете.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....