24 февр. 2024 г., 20:06

Поетът е Вселенски луд 

  Поэзия
576 4 8

ПОЕТЪТ Е ВСЕЛЕНСКИ ЛУД

 

Ще те разказвам някой ден,

на Господа ще те разказвам,

несвестен – градският кретен –

със изфирясал мозък – язва,

 

за теб на плажа ще крещя

след параходната бурия

и по алеите с цветя

из нощите по теб ще вия,

 

не аз, а Господ Бог е луд

и всички в моя град са луди,

щом само аз във зной и студ

сънувам още пеперуди,

 

летя и пея в небеса,

и вярвам със душа отвъдна,

че горе стават чудеса

и приказките ще се сбъднат,

 

че нейде – в синия безмер

и аз ще хвърля тежки котви,

и с теб на Божия тефтер

ще сложа честния си подпис.

 

Нима боли, че съм ти вик?

Боли ме, че не съм ти песен.

Пришпорвам си деня с камшик –

хриптеж на кон въз скат отвесен,

 

разкъсал страшната юзда,

самоубийствен – и прекрасен –

живях в летеж – пях в свобода,

не дъвках слама в празни ясли,

 

не се накичих с акселбант,

за почести не найдох време,

добре живяхме с Росинант –

дръглив Пегас, но – мой, със стреме! –

 

като си тръгна някой ден,

платил с петачето си клето,

въпросът всъщност е решен –

да, жив е той, във мен – поетът,

 

той слиза в бездни зинал студ,

лети в небета – ад за птици…

Поетът е Вселенски луд

с пламтящи от любов зеници.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поклон пред неизчерпаемият Ви талант! Благодаря за удоволствието!
  • Валя - тях наричам "група за подкрепа", те са си една обособена общност автори, които имат сходни нужди и един друг си се подкрепят със силно патетични хвалебствия, докосвания, съпреживявания. "Божествената" поезия при тях се лее като из ведро. И във фейса, и в блогове са "като ято" - един да качи нещо, и останалите се накачват веднага. Това е силата на виртуалното приятелство. Разни поети - разни нужди.
  • Само че, Пале, не се ли питаш как се коментират невероятни бози и се стига до безкрайни чатове и обяснения под тях, а в същото време тук си мълчим като ощипани?
  • безжичен - не ти ли идва на ума, че има и други места в мрежата, където се качва поезия, и че много от домораслите поети сме ги чели вече все някъде? И сега заради твоята статистика трябва да напиша коментар тука? Или пък след прочит или виждане на нечие произведение няма какво да се коментира? Албатрос го четях много преди да знам кой е и да го срещна тука, защото съм попаднала в период, в който не е влизал тука. И това стихо съм го чела. И нямаше да се включа в коментите, ако не бях прочела твоя. И друг път съм ви питала такива, които обичате да коментирате коментиращите: присъствието тука прави ли ме длъжна да пиша коментари?

    пп
    а като чудовището го познах по снимката с качулката
  • Ако пишех поезия и очаквах да ме хвалят, сигурно би могъл с право да наречеш моите заключения "ласкателства", пък и дори почти не публикувам вече. Но ти, уважаеми многознайко, знаеш ли нещо повече за Валери Станков, за огромното му творчество, и че за нас е чест, че такъв изявен и известен български творец публикува тук. Ами поограмоти се малко. Аз Валери, както и много други известни и талантливи български автори ги познавам само от творчеството им. Чети и мисли, уважаеми многознайко, малко повече. Необходимо ти е.
  • В този сайт е така, Безжичний, коментираш ли, коментират и теб. Мълчиш ли, тишината над теб е бездънна.
  • Добре де, тук домораслите поети наистина ли не усещат гиганта, та няма поне едно "прочетох"?
  • Нима боли, че съм ти вик?
    Боли ме, че не съм ти песен.
    Пришпорвам си деня с камшик –
    хриптеж на кон въз скат отвесен,

    Няма такава поезия!
Предложения
: ??:??