Да те напиша
и да те изтрия.
Да си спомен,
но да не боли.
Да си всичко,
да си моя.
Да си огън,
да си стих.
Но ти си болка
и не минава,
още раната
кърви.
Поезия да беше,
че да те изтрия....
Да беше,
но уви не си.
© Калоян Калинов Все права защищены